вторник, 17 януари 2017 г.

Югоизточна Азия VI част - Китовите акули в Ослоб - остров Себу, Филипини



Станахме рано, защото ни очакваше пътуване до съседния остров Себу, където щяхме да имаме близка среща с най-голямата акула - китовата. За целта трябваше да хванем ферибот от пристанище Sibulan (намиращо се извън Думагете) до Liloan на остров Себу. Хванахме набързо един трисайкъл и за около половин час и срещу 100 PHP (около 4 лева) вече бяхме на пристанището. Фериботите пътуват на всеки час, успяхме да се класираме за този в 07:00 часа. Цената на пътуването е 62 PHP (2.30 лева) и трае около 20-30 минути. Фериботът беше пълен главно с филипинци.


 А някои за по-лесно си влизат през прозореца 😄




След пристигането в Liloan, първата ни работа беше да намерим от къде тръгват автобусите за град Себу. Маршрутът им минава през Ослоб, където щяхме да слезем. Лесно е, защото спирката на автобусите е непосредствено до пристанището. Автобусите са начесто, като се редуват климатизирани с неклиматизирани. Почти веднага успяхме да се качим на автобус, цената на билета до Ослоб е 30 PHP (1.10 лева), но на нас, като на бели туристи, ни взеха 60 PHP 😉. Работата е там, че незапознати с традициите,  искахме да се снабдим с билети още преди да се качим на автобуса. Съответно младежът, който продаваше билетите, ни каза само цената, ние наивно попитахме „На човек ли?“, след кратък размисъл той потвърди, дадохме парите, но съответно не получихме никакви билети. В последствие в автобуса разбрахме и защо. Филипинката до нас също пътуваше до Ослоб и аз надникнах от любопитство в билета ѝ да видя каква всъщност е цената и така разбрах 😊. Е, поне не ни караха да плащаме втори път. Както и да е, мястото, където се извършва наблюдението на китовите акули, е селцето Tan-awan и се намира на около 10 километра от центъра на Ослоб.  Бяхме помолили шофьора да спре точно там, от където тръгват лодките. Той ни спря просто пред някакъв хотел и каза „Тук е!“ Реално, на всеки един хотел отпред е написано, че там се извършва наблюдение на китови акули. Всъщност, лодките тръгват само от едно място и единственото, което правят от въпросните хотели е, да се ангажират да те превозят до самото място, срещу заплащане естествено. Понеже бяхме чели за тези неща, просто мръднахме 100-тина метра по-нататък и се озовахме пред официалния вход.

Във Филипините има две места, на които могат да се видят най-големите акули на планетата – едното е Донсол (намира се на остров Лусон, на около 500 километра от Манила), другото е Ослоб (на остров Себу). Ослоб се намира на около 2,5 часа път с автобус от главния град на острова – Себу. А до град Себу има полети от Манила по няколко пъти на ден, така че е напълно възможно да посетите мястото като еднодневна екскурзия, без да е необходима нощувка на острова.
Наблюдението на китови акули в Ослоб започва някъде през 2011 година, когато местни рибари давали храна на преминаващите гиганти и в резултат, те започват да идват на мястото всяка сутрин. Първоначално само местните били запознати с тази атракция , но в последствие тя добива световноизвестна популярност. Наблюдението може да се осъществява само сутрин от 06:00 до 13:00 часа, най-добре е да се отиде колкото се може по-рано, за да се избегнат тълпите.
Най-големите екземпляри достигат до над 12 метра дължина. Въпреки големината си, китовата акула е напълно безопасна, тъй като не е хищник, храни се с планктон и разни дребни рибки.


Това, което ме изненада беше, че не намерихме гардероб, където да си оставим багажа. А ние бяхме с целия ни наличен инвентар. Имаше къде да се преоблечем и изкъпем, но гардероб за багажа нямаше. Вариантът беше или да ходим един по един, или да помолим някого да ни пази багажа. С известно недоверие се обърнахме към жената, която продаваше билети. Извадихме всичко ценно, като телефони, портфейли и т.н. и ги взехме с нас. Между другото, добре че разполагахме с водоустойчива торба, защото лодките са толкова мънички, че всичко и всички стават вир-вода. Закупихме билети - 1000 PHP(37 лева) за шнорхелинг + спасителна жилетка (ако стоиш само в лодката, цената е по-ниска), а билета за местни филипински туристи е наполовина.  Естествено има възможност и за гмуркане, но не съм се интересувала какви точно са цените. Изслушахме краткия инструктаж как да се държим, когато някое от гигантските същества премине покрай нас и се отправихме към лодката.








Самото преживяване е около половин час, но определено е едно от най-запомнящите се в живота ми. Единият ни шнорхел нещо не беше наред, та се наложи да влизаме един по един във водата. Подводните ми снимки изобщо не струват, поради простата причина, че тези същества са наистина огромни, и когато са в близост до теб няма как да ги обхванеш. А те наистина преминаваха на много близко разстояние 😊! Някои от тях дори закачаха лодката и наставаше всеобщо вълнение.

Е, не на последно място – беше ми по-интересно да ги гледам на живо, отколкото да ги снимам и честно казано си щраках ей така напосоки без изобщо да гледам във визьора 😊.



След като приключихме с китовите акули, разполагахме с цял ден преди да се отправим към град Себу, където трябваше да нощуваме. Имахме две възможности – да посетим близък водопад (Tumalog Falls) или да се излегнем на някой плаж. Както вече споменах, бяхме с куфари и работата с водопада щеше да стане трудно. За сметка на това, бях открила едно място, което се намираше на около километър от нас и с добре изглеждащ плаж. Всъщност, това беше плажът на една вила, но може да се посещава и от външни хора срещу такса от 100 PHP (3,70 лева) на човек. Става дума за Villa Modern Deluxe в Cangcuay - Tan-awan, бях се разбрала предварително със собственичката да си оставим куфарите на съхранение при тях, за да можем да си плажуваме свободно. Мястото беше много приятно – тихо и спокойно, имаше три беседки, оборудвани с контакти. Освен нас имаше и едно семейство филипинци дошли на пикник. Като малък минус е може би това, че плажът не е пясъчен, но на мен това никога не ми е пречило. Вилата също изглеждаше много добре, даже малко съжалявахме, че нямаме нощувка там. 




 Едното детенце, от филипинското семейство, прояви голям интерес към нас и постоянно идваше да си общуваме.

Дори ни предложи местен деликатес, който бил много вкусен 😊.




Ние не разполагахме с продукти за барбекю или пикник, така че си поръчахме от ресторанта на вилата сандвичи и бира. Донесоха ни любимата ни филипинска бира, но в разфасовка, каквато не бяхме виждали до сега.

Към 17:30 часа, решихме, че е време да се отправяме към град Себу. Излязохме на шосето да чакаме автобус и не след дълго дойде. Едва след като го спряхме установихме, че всъщност сме спрели от  неклиматизираните автобуси, от тези които пътуват с големи отворени прозорци. Е, щяхме да се наслаждаваме по-пълноценно на истинския филипински живот. Жалко само, че вече се стъмваше. Цената на билета от Ослоб до Себу, която платихме беше 149 PHP (около 5,50 лева), предполагам, че с климатизирания автобус е малко повече.







Бяхме планирали нощувка в Себу, защото на следващия ден щяхме да летим от там до Куала Лумпур. Нямахме желание да разгледаме град Себу (големите и мръсни градове никога не са били сред приоритетите ми). От автогарата до хотела таксито ни взе 205 PHP (7,60 лева) и то след като имахме спорове с шофьора, че искаме да си включи брояча. Бяхме избрали хотел Eloisa Royal Suites (68 лева), който се намираше в близост  до летището, освен това включваше и безплатен трансфер до там. Хотелчето се оказа много приятно, от прочетените отзиви знаех, че се намира на изключително шумна улица. И затова предварително бяхме помолили за по-тиха стая. За да удовлетвори това наше желание, рецепционистката реши да ни настани в такава без прозорци. Мислехме да откажем, но бяхме вече изморени и решихме да не се разправяме. Което се оказа много добро решение, защото в стаята не се чуваше абсолютно никакъв шум и можехме да се наспим спокойно. Мислех, че ще ми е потискащо в подобен род стаи (които в Азия са доста често срещано явление), но изобщо не личеше, че нямаме прозорец. Единствено храната, която ни предложиха за закуска и вечеря не беше по вкуса ми!



Следва продължение
Югоизточна Азия VII част - Куала Лумпур, Малайзия
Югоизточна Азия VIII част - Сандакан - остров Борнео, Малайзия
Югоизточна Азия IX част - Кота Кинабалу и Сапи - остров Борнео, Малайзия
Югоизточна Азия X част - Бруней - остров Борнео 
Югоизточна Азия XI част - остров Боракай, Филипини



Блог класация

1 коментар:

  1. Супер! А тази снимка с крака и устата на акулата - много добре се е получила!

    ОтговорИзтриване