вторник, 14 април 2020 г.

Югоизточна Азия XI част - остров Боракай, Филипини













Последните четири дни от нашето пътуване избрахме да прекараме на остров Боракай. За достигане до Боракай може да се ползват две летища - Kalibo и Caticlan. Caticlan е по-близкото летище (само на километър от Боракай), но е по-малко и на него кацат само малки самолети от местни полети, които при по-екстремно време е много вероятно и да не летят,  също така има и ограничения в багажа, който може да носиш със себе си.




Ние решихме на отиване да вземем билети на Cebu Pacific за полета Manila - Caticlan в 08.25 часа (по 400 PHP на човек), а на връщане да пътуваме от Calibo (260 PHP на човек). След около час летене, бяхме на Godofredo P. Ramos Airport . Взехме трицикъл до пристанището (50 PHP), заедно с билета за лодката, която щеше да ни превози до Боракай, трябваше да платим терминална такса и еко такса (100+75 PHP), задължителна за всички туристи посещаващи Боракай. От пристанището отново хванахме споделен трицикъл до хотела (80 PHP), който бяхме избрали. 
Luxeview Hotel  се намира на Bulabog Beach на 800 метра от известния White beach. Цената преди 4 години беше около 40$ за нощувка със закуска. На мен ми хареса - приятни стаи, страхотна гледка, тихо и спокойно. Това, че е далече от White beach, не бих го определила като минус. Ние и без това ходихме на плаж там само първия ден,  вечер също се отбивахме да хапнем. Освен това, от хотела имаше безплатен трансфер до там и обратно, ако си заявиш предварително.


Bulabog Beach
Около обяд, вече се бяхме настанили и решихме да отскочим до White beach - може би най-популярният плаж на Филипините. 


















Да, плажа наистина е красив и изглежда като от картичка, но не бих казала, че е точно моето място.




Разходихме се по протежението му, стигнахме и до Diniwid beach, намерихме си едно по-закътано място и там прекарахме следобeда.




Едно не може да се отрече на White beach - всички залези са страхотни!





На другия ден с един трицикъл (150PHP) се отправихме към Ilig Iligan beach. Боракай е много малък остров, за сметка на това доста туристически, съответно цените на трициклите по мое мнение са доста завишени, сравнено с други места. То не, че ако решиш не може и пеша да го пресечеш - по дължина, островът е едва 9 километра.

Ilig Iligan е приятен плаж в източната част на острова, на който по това време имаше не повече от пет човека.




В един момент обаче, аз реших, че май ми е прекалено населено, видях на картата, че в съседство има два по-закътани плажа  и предложих на мъжа ми да отидем да ги видим. Той с голяма неохота се съгласи и после цял ден мърмореше, че вместо да си лежим на хубавия плаж, сме тръгнали по чукарите 😄. На всичкото отгоре трябваше да минем и през една строителна площадка. Е, другите плажове не бяха по-красиви, но пък, ако не бяхме отишли, щях да остана с усещането, че пропускам нещо 😏! Понеже, действието се развива преди около 5 години, подозирам, че вече и тези пусти плажове са застроени или прилежащи към някой хотел.





Стигнахме и до Lapuz-Lapuz Beach, също много приятен плаж, но частен - към  Fairways & Bluewater Resort.




Третия ден го отделихме на Puka Shell Beach, разположен в северната част на остров Боракай.





А ако обичате по-усамотени места, моят съвет е да завиете надясно, има прекрасно малко заливче с почти никакви хора.









Последния ден трябваше да летим за Манила в 18,00 часа от летище Kalibo и имахме на разположение времето до обяд за плаж. Плажът пред нашия хотел е по-скоро за сърфисти, така че като за последно, се отправихме отново към White beach.
Този път хванахме електрически трицикъл до пристанището (150 PHP), усещането е доста по-комфортно отколкото в обикновените.




 Летище Kalibo се намира на около 1,5-2  часа път от Боракай. Далече е, но при положение, че на следващия ден беше полетът ни до Дубай, не искахме да рискуваме с летище, на което винаги има вероятност от отменени полети при лошо време.  Възможностите за пътуване до Kalibo са две: автобус (200 PHP) и миниван (170 PHP). Не помня да сме резервирали нещо предварително, мисля само, че преди това направих  справка в интернет на какъв интервал са горе-долу автобусите. Трансферът премина без проблеми, полетът на Cebu Pacific имаше закъснение от около два часа (може и да е въпрос на късмет, но това беше единственото по-голямо закъснение, което имахме при многобройните ни полети в региона, като изключим естествено отменения първи полет заради урагана). На летището трябваше да заплатим терминална такса 200 PHP, която не беше включена в цената на билета.



Следва продължение





Няма коментари:

Публикуване на коментар