Първоначалният план за остров Борнео беше, първо да прекараме няколко дни в Кота Кинабалу, след това 2 дни в района на Сандакан, 2 дни в Мири, Бруней и оттам да летим за Филипините. Дори от една глобална промоция на Air Asia, бях закупила всички вътрешни полети. Естествено, всичко се промени след спирането на полетите Себу - Кота Кинабалу и включването на Куала Лумпур в пътуването. Решихме да изключим Мири и да вместим Кота Кинабалу след Сандакан, а от там да търсим начин да посетим Бруней. Нямам представа защо не купихме директни билети от Куала Лумпур до Сандакан, а решихме да ползваме тези, които имахме (май изобщо не се сетих за този вариант 😊). Съответно, първо летяхме до Кота Кинабалу, прекарахме няколко безсънни часа през нощта на летището и на сутринта се качихме на краткия полет до Сандакан ( 50 MYR - 21 лева на човек).
Полетът е едва 30 минути, тъкмо човек задреме и дошло време за кацане 😃!
Изтеглихме известна сума рингити на летището, което е малко и няма гише за обмяна на валута, хванахме едно такси (40 MYR - около 16 лева) за природния резерват Сепилок, който беше и целта на пътуването. Всъщност, първоначално имахме план за един трип в джунглата, нощувка в лагер, разходка с лодка из река Кинабатанган за наблюдение на диви животни, обаче "стройната" ми програма от тип "нощувка тук - две там", правеше плана леко труден за изпълнение. Е, така е, когато човек си купува самолетните билети преди да направи проучване 😉! Иначе, най-евтиният лагер, който намерих, беше Uncle Tan.
Хотелът, който бяхме избрали беше бюджетен, бих казала леко мизерен, но за сметка на това имаше прекрасна територия, а и за цената, която платихме тогава (85 MYR - 36 лева), направо си ставаше 😉!
Хотелът, който бяхме избрали беше бюджетен, бих казала леко мизерен, но за сметка на това имаше прекрасна територия, а и за цената, която платихме тогава (85 MYR - 36 лева), направо си ставаше 😉!
Освен това, беше на минути от входа на Sepilok Orangutan Rehabilitation Centre. Настаниха ни веднага, взехме по един душ и се отправихме към резервата. За тези два дни имахме планове да посетим това място и Labuk Bay Proboscis Monkey Sanctuary, където живеят дългоноси маймуни. Знаехме, че между двата резервата има автобус и се чудехме кое първо да посетим. До нас група мъже разговаряха и решихме да ги попитаме къде спира автобусът за Labuk, оказа се, че единия от тях е таксиметров шофьор и ни предложи да ни закара и да ни върне на цената на билета за автобус. Бях прочела, че билета до там струва 38 MYR (16 лева) на човек отиване и връщане, той ни поиска 80 MYR (33 лева) и преценихме, че офертата си струва. Натоварихме се на таксито и не след дълго бяхме в Labuk Bay Proboscis Monkey Sanctuary.
Цената на билета е 60 MYR (около 25 лева), има и такса за снимане с камера - 10 MYR (около 4 лева). Природният резерват има две платформи за наблюдение на дългоносите маймуни с различно работно време. Според часа, в който бяхме там, за нас беше подходящо да посетим платформа В, където можеше да видим и Сребрист лангур.
Дългоносите маймуни са застрашени от изчезване вид и могат да се срещнат само на остров Борнео. Естествено, най-добре е да се видят в естествената им среда, но за който няма възможност и посещението на резерват е вариант.
Очевидно свикнали с хората, този сладур така хубаво ни позираше 😉!
Около обяд приключихме с посещението и шофьорът ни върна обратно в хотела, уговорихме се на следващия ден да дойде около 18,30 часа, за да ни закара до следващия хотел, който бяхме резервирали в близост до летището.
Мислехме следобеда да го прекараме лежерно на басейна на хотела, но за наша изненада не работеше. Решихме да направим една разходка в околността и да се приберем в стаята да почиваме, понеже имахме крещяща нужда от почивка. Определено мога да кажа, че територията на хотела е наистина страхотна!
На следващата сутрин, след закуска се запътихме към другия обект, който искахме да посетим - Sepilok Orangutan Rehabilitation Centre. Билетът струва 30 MYR (около 13 лева) + 10 MYR (около 4 лева) за камера и важи за цял ден. Храненето на орангутаните е два пъти на ден в 10:00 и в 15:00 часа и се извършва на определена платформа.
Резерватът е разположен сред 43 кв.км дъждовни гори, казват, че в него се грижели за около 80 орангутана. Е, ние видяхме само три 😃!
Освен наблюдението на орангутаните, има възможност и за разходка из дъждовните гори по няколко маршрута. При тръгването по пътеките се разписвате в една тетрадка и ви предупреждават, че трябва да се върнете най-късно до 14:00 часа. Не знам какво се случва, ако не се върнеш навреме, сигурно те издирват 😂. Ние решихме да не експериментираме.
Първоначално се тръгва по тези дървени пътеки, аз си помислих "Каква цивилизована разходка!" Но след това, при желание може да се навлезе и по-навътре в гората, където има маркирани пътеки. И да кажа, че не е много подходящо по къси панталони и сандали, както бях тръгнала аз 😉!
Към 14:00 часа излязохме от резервата и понеже имахме още време за уплътняване, решихме да отскочим до близкия (на около 2 км) Rainforest Discovery Centre. Вход: 15 MYR (около 6 лева).
Много приятно място за разходка, с няколко маршрута из дъждовните гори, където може да срещнете най-различни птици и диви животни в естествената им среда. За съжаление, не разполагахме с много време и не можахме достатъчно да му се насладим. Може би от трите обекта, които посетихме в района - този ми е любимият!
В уреченото време дойде да ни вземе шофьорът на таксито и да ни откара до Labuk Hotel за нощувката ни преди полета. Хотелът беше сравнително нов и за парите си (20 евро на стая) повече от приличен. Наоколо нямаше какво толкова да правим, а и вече беше станало късно, добре поне, че намерихме нещо средно между закусвалня и ресторант да похапнем. Имаше разни готови ястия, слагаш си колкото искаш и после те таксуват на касата. Между другото беше вкусно и доста евтино - вечеря за двама с напитки - 46 MYR (около 19 лева). За съжаление бирата беше само мираж 😃.
Рано сутринта сме отново на летището за полета си до Кота Кинабалу.
Следва продължение…
Няма коментари:
Публикуване на коментар