Моите пътувания в снимки: Югоизточна Азия IV част

Пристигнахме в главния град (Думагете) на остров Думагете около 12,30 часа на обяд. Трябваше да изчакаме да свалят багажа ни от ферибота, зачудихме се да хващаме ли такси или трисайкъл до хотела, или да отидем пеша до там. Бърза проверка с телефона показа, че хотелът ни се намира на около 1,5 километра от нас и решихме, че не ни се мъкнат куфари в жегата, така че се спазарихме с един трисайкъл да ни откара за 50 PHP (около 1,80 лева). Хотелът, който бяхме избрали, се казваше Go Hotels Dumaguete, взехме го на промоция от официалния му сайт за 33 лева на нощувка без закуска и за цената си беше повече от приличен. Освен цената, друго негово предимство беше, че се намираше до автогарата на града, което беше удобно, ако се наложи да хващаме автобус за планираната от нас на следващия ден екскурзия.

Думагете е доста голям остров и както на всеки филипински остров, вероятно има какво да се види, но единствената причина, поради която решихме да го посетим, е да го ползваме за база за екскурзията ни до съседния остров Апо (за който ще пиша подробности в следващата публикация). И така, първата работа, която трябваше да свършим след като се настаним, е да разберем как е най-удобно за нас да стигнем до там – самоорганизирано или с екскурзия. Имах огромно желание да нощуваме на самия остров Апо, но разбира се ние разполагахме само с 2 нощувки, т.е. само с 1 пълен ден, а след това имахме планирано плуване с китови акули в Ослоб рано сутринта, който се намира на друг остров, а трябваше да се стигне и до там.. Или иначе казано – трябваше да правим някои компромиси, ако искаме да включим всичко желано в програмата.

Както вече споменах, хотелът ни беше в близост до автогарата и отскочихме първо до там, за да сме наясно с разписанието на автобусите. От прочетеното в интернет бях останала с впечатлението, че е доста по-удобно, а всъщност и евтино, да се ползва организирана екскурзия. Бях набелязала един дайвинг център, който организира ежедневно гмуркания около Апо и честно казано предпочитах с тях да се случат нещата, но ако нещо зациклеше работата, трябваше да подсигурим и резервния вариант – с автобус до Malatapay и след това, да спазарим някоя лодка да ни откара до Апо.

Harolds Dive Center се намираше извън центъра на градчето на около 2,5 километра от хотела ни, но ние решихме да се разходим до там пеша. В резултат, установихме, че разходката по главна улица в оживен филипински град не е от най-приятните неща на света, поради всичките изпарения, които идват от множеството моторчета, трисайкли и други превозни средства.

Пътьом сменихме малко долари за филипинско песо в един мол на доста по-изгоден курс, отколкото на остров Бохол. Лесно намерихме дайвинг центъра, понеже не трябваше да се въртим по малки улички, а да вървим само по главния път. Там ни сюрпризираха, че още не се знае дали лодката ще пътува на другия ден до остров Апо, явно чакаха да се събере по-голяма група. Казаха да минем към 18,00 часа, тогава щяло да се знае със сигурност. Не ни оставаше нищо друго, освен да се разходим из градчето и да си потърсим място за хапване.

Едно от най-странните ястия за които съм чувала - балут. Представлява замътено патешко яйце, като в него има вече оформен зародиш на две седмици. Чупи се горната част на черупката, белтъчната течност се изпива и остава да схрускате вече оформеното патенце. Излишно е да казвам, че не го пробвахме 😏.