понеделник, 21 ноември 2016 г.

Югоизточна Азия II част - Ел Нидо - остров Палаван, Филипини



Осемчасовото пътуване от Дубай до Манила мина сравнително спокойно.  Самолета беше полупразен и малко след тръгването си намерихме редички от празни седалки, на които се разположихме удобно до края на пътуването. Хубаво беше, че полета е нощен и през по-голямата част от времето спахме. То и да не беше нощен, аз пак щях да го проспя, но както и да е 😉. Единственото неудобство, което отчетохме,  беше, че температурата в салона едва ли надвишаваше 18 градуса, а естествено ние не бяхме облечени подходящо. Cebu Pacific, разбира се, придвидливо продаваха одеяла, ние не си взехме, защото и без това пътуваме само с ръчен багаж и мястото ни е ограничено, затова си извадихме от багажа плажните кърпи и се завихме с тях. Не знам, каква е тази мания, но във всички азиатски полети настройват климатиците на почти арктически температури, буквално виждаш как студеният въздух нахлува през отворите. Но явно хората са свикнали, защото никой не роптае. На по-кратките полети се изтрайва, но на по-дългите, ако не си подготвен си е направо мъчение. Единствено на полета на връщане (Манила - Дубай), като влязохме в самолета ни направи впечатление, че температурата е горе-долу нормална. Обаче, капитанът побърза да ни уведоми, че климатичната система не работи много добре и правят всичко възможно за отстраняването на проблема 😊!







Когато наближихме вече Манила, силна турболенция започна да тресе самолета в продължение на 30 минути, а филипинката до нас притворила очи и шепне молитви.  Това го казвам по разкази на мъжа ми, защото аз естествено блажено си спях, въпреки че усещах турболенцията. Първите му думи, когато се събудих бяха: " Не мога да разбера, как можа даже да не отвориш очи да видиш какво става при тази турболенция? Не усещаше ли как се тресе самолета?" -  Ами усещам, даже ми действа приспивно! Не знам,  да се радвам ли, че съм такава поспалана, защото определено не ми пука какво става докато летим, или да съжалявам, защото проспивам повечето полети и пропускам какво се случва. Сигурно някой ден така ще си умра, без да разбера, че самолета се е разбил 😏!
 Оказа се, че пристигането ни съвпада с вилнеенето на тайфуна Копу в близката провинция Аурора. Е, нормално, все пак сме дошли в сезона на тайфуните! Когато кацнахме, вятъра беше толкова силен, че палмите буквално се огъваха. Това доведе до отмяна на следващия ни полет, но ние все още не го знаехме. Бях чела, че закъсненията са нещо обичайно за авиокомпанията Cebu Pacific, така че бях се подсигурила  с 5 часа време до следващия полет.
Имахме време да хапнем, да обменим пари, да се поръзтъпчем и изпушим по няколко цигари. Около 2 часа преди полета ни омръзна да се мотаем по летището и решихме да минаваме проверката и да си търсим гейта. И каква беше изненадата ни, когато се оказа, че полета ни не е от този терминал. Бяхме се чекирали онлайн за него още от София и никъде на бордната карта всъщност не пишеше от кой терминал се осъществява полета, така че го приехме по подразбиране, че най - вероятно е от същия. Но се оказа, че вътрешните полети на Air Asia са от съседния, четвърти терминал.  Междунардното летище на Манила (Ninoy Aquino International Airport) има 4 терминала. Повечето международни авиокомпании оперират от NAIA 1. Ние кацнахме на NAIA 3, който се ползва предимно от Cebu Pacific и някои полети на Philippine Airlines . Придвижването между терминалите може да стане с такси или безплатен шатъл. В този сайт е обяснено разположението на терминалите и придвижването между тях. Попитахме един служител как да стигнем до заветния терминал 4 и той ни поведе. Минава се през проверка на билетите/бордните карти, ако не се лъжа имаше и скенер на багажа и се сяда в нещо като чакалня докато дойде следващото бусче. Оказа се, че трансферът току-що бил тръгнал и трябва да се изчака около 30- 40 минути. Нито знаехме дали този бус ще дойде след толкова време (все пак се намираме на Филипините), нито колко време ще отнеме трансфера до другия терминал, а времето до излитането на следващия ни полет наближаваше, така че единодушно решихме, че най-добре е да си хванем такси. Излязохме пред летището, уж отидохме на опашката на официалните таксита, накрая шофьора ни взе 200 песо (около 8 лева), което за мен си е жив пладнешки обир, особено за разстоянието, което ни вози.  Ама така е, то шофьора, ако нас не излъже, ще седи гладен цял ден 😄. Както и да е, важното беше, че стигнахме до  правилния терминал. Планът беше в 17,40 часа да хванем полета за Пуерто Принцеса, около 19,00 да сме там, бързо да се придвижим до автогарата в града и да се качим в автобуса на Cherry bus в 21,00 часа за Ел Нидо. След което ни чакаше около 6 - 7 часово нощно пътуване до крайната дестинация. Дори бях правила опит да купя онлайн билети за нощния автобус от https://www.pinoytravel.com.ph/ , но така и не се получи. Да, но както се казва - плановете са за това, за да се провалят. Както си чакаме полета пред гейта и виждаме на мониторите как един по един канселират полетите до други вътрешни дестинации и почва да ни става леко нервно, защото обявеният час за излитане вече беше отминал. След около час нервно очакване, все пак ни извикаха за бординг и ние доволни и щастливи се качваме на самолета, вече сигурни, че няма как да не излетим и все още имаме някакъв шанс да си хванем автобуса. Да, ама не...  След известно висене в самолета и чакане на разрешение за излитане, ни обявиха, че поради лошото време, полет сега няма да има и да се насочим към гишетата на Air Asia за презаверяване на билетите.  Наредихме се на една опашка, презавериха ни билетите за 06,00 часа на следващата сутрин, раздадоха суха храна и вода и ни казаха, че в момента преговарят в кой хотел биха могли да ни поемат. Всичко стана много бързо и няма и час след като ни свалиха от самолета, вече пътувахме към Heritage Hotel Manila в който щяхме да спим. Изключително приятно съм изненадана от бързата реакция на Air Asia с намирането на хотела, трансфера и всичко останало. Още по-впечатлена бях, че не ни завряха в някоя дупка, а в хубав четиризвезден хотел, осигуриха ни разкошна вечеря на корем и всъщност от цялата работа с тайфуна - ние се оказахме печеливши, защото и без това плана ми за две поредни безсънни нощи прекарани в пътуване, беше малко тъп 😉!
На следващата сутрин се натоварихме на сутрешния полет и благополучно кацнахме на остров Палаван. Искам само да отбележа, че това беше единственият ни проблемен полет за цялото пътуване. Тук-таме имаше някое и друго закъснение, но нищо фатално. В интерес на истината, това беше и най-скъпия ни като цена вътрешен полет, може би защото го закупих първи - цели 800 PHP (30 лева). 
Не е нужно да се ходи до автогарата на Пуерто Принцеса, за да хванете превоз до Ел Нидо. Още с излизането от летището ни пресрещнаха с предложения за превоз до там. Първоначално ни обявиха цена 550 PP, ние се спогледахме - не заради друго, а защото имахме огромно желание да пушим по една цигара и тогава да се занимаваме с уреждането на транспорт, но цената веднага беше свалена на 450 PHP, естествено с уговорката да не казваме на другите в бусчето за каква цена пътуваме 😉, което приехме за разумна сделка.
  Заведоха ни до бусчето, където вече чакаха останалите пътници, натоварихме се и не след дълго потеглихме към Ел Нидо. По средата на пътуването направихме половинчасова почивка на някакво крайпътно заведение, където може да се хапне. Ние погледнахме подозрително храната и решихме, че няма да е този път в който ще се престрашим да ядем за първи път в крайпътно филипинско заведение, все пак пътуването тепърва започваше 😊! Продължихме по пътя, а тези които бяха будни се наслаждаваха на нови и екзотични крайпътни гледки. 

Някъде в ранния следобед, най-сетне пристигнахме в селцето Ел Нидо. Бусчето ни стовари на автогарата и от там трябваше за първи път да се качим на трисайкъл, за да стигнем до центъра на селото. Трисайклите са интересни превозни средства, които се ползват масово във Филипините. Представляват мотор с прикрепена към него кабинка. Вътре се побират от двама до неопределен брой пътници или както се казва – колкото повече толкова повече 


Пътуването от автобусния терминал до центъра ни струваше 50 РНР. Помолихме шофьора да ни закара до хотела, който бяхме резервирали, но той отказа, защото пътят до там бил много тесен и черен и той не би могъл да мине. Да сме се обадели на хотела да дойдат да ни вземат, те си имали специален превоз. Е да, ама никой не се беше сетил да си запише телефона на хотела и решихме, да си стигнем пеша до него. Разстоянието по принцип не е голямо, но неудобното беше, че първоначално трябваше да се върви по пясъка, на всичкото отгоре беше валяло и трябваше да шляпаме буквално в калта, а сещайте се колко комфортно беше със куфарите…  Както и да е, криво-ляво стигнахме до заветния хотел – Angel Nido Resort. Честно казано, специално за Ел Нидо , ми беше много трудно да избера хотел. Не, че няма избор, но повечето ми изглеждаха ужасно потискащо, а някои направо потресаващо. Angel Nido Resort (64 лева на вечер от сайта на хотела) определено беше добро попадение – собственост на италианеца Матео, който през лятото си живее в Италия, а зимите прекарва в Ел Нидо. Няма да казвам колко много му завидяхме! Хотелчето се състоеше от три къщички, всяка със собствена баня и тераса, в сезона се предлага и закуска, която е включена в цената, също така, по заявка може да се приготвя и вечеря на гостите. Всичко беше много спретнато и чисто, освен това нямаше животинки по стаите, които да смущават съня ни. За мен единственият минус на нашия хотел беше, че отпред няма един хубав плаж, иначе спокойно щях да си откарам там поне седмица без да ми омръзне. 

























Е,  все пак е редно да спомена, че вечер в тъмното, прибирането от центъра не е от най-приятните, защото по улицата е абсолютен мрак, а бонус към това е и, че се минава покрай гробищата 😊! Нас това не ни притесняваше.



Матео ни каза, че сме извадили голям късмет, защото предишните дни времето било наистина ужасно - силен дъжд, придружен с бурен вятър, но вече тайфунът си отивал и се очаквало до 2-3 дни времето напълно да се оправи. На нас не ни изглеждаше точно така, защото все още беше доста облачно и преваляваше, освен това 2-3 дни не ни вършеха абсолютно никаква работа, понеже ние имахме само 2 нощувки, което означаваше, че времето трябва да се оправи още от утре 😏!

Решихме, че няма никакъв смисъл да лягаме да почиваме, защото след дългото пътуване, а като прибавим към него и часовата разлика,  вероятноста да се събудим късно през нощта беше много голяма. Освежихме се набързо и излязохме на разходка наоколо.




Първата ни работа беше да се снабдим с репеленти против комари, а след това да проучим как стоят нещата с туровете с лодки из околните острови, заради които всъщност бяхме дошли чак дотук. Почти на всяка крачка се предлагат такива, така че не е нужно да се резервира предварително. Има 4 тура с които могат да се обиколят островите наоколо, като цената е от 1200 до 1400 PHP (около 40 - 50лева), в зависимост от вида, може и да се пазарите. Във всички има включен обяд и евентулано шнорхел. Освен цената на тура, трябва да се заплатят е 200 PHP такса за еко-туризъм, която е валидна за 10 дни.
Също така, може и да се комбинират, като съответно има лека отстъпка в цената. Логично, при една комбинация между два тура, би настъпило претупване на местата, които се посещават, защото няма как в един ден да се видят всички места, които биха могли да се видят за два. В лошо време има официална забрана лодките да пътуват, а понякога се осъществяват туровете само до по-близките острови. Навсякъде където питахме ни казаха, че с оглед на времето, не могат да ни гарантират дали на следващия ден ще бъдат разрешени. Най-добре било да дойдем сутринта в 08.00 часа и тогава ще се знае със сигурност.

Не ни оставаше нищо друго, освен да се разходим из селцето...






...и да си подберем от коя точно вкусна риба ще хапнем. Ел  Нидо е туристическо място, но цените на храната в заведенията са съвсем разумни - риба - около 200 - 400 PHP,  малък рак -  200-300 PHP,  бира  - 60 PHP, мин. вода - 30 PHP. Има множество заведения, някои от които са на брега на морето, а масите са разположени върху пясъка. Навсякъде пред заведенията има изложена риба, ние само трябваше да си изберем коя точно искаме да изядем и по какъв начин да ни я приготвят.










Завършихме деня на хамака пред нашето хотелче с коктейли в ръка, блажено забравили правилото, че в Азия не е препоръчително да се пие нещо с лед...
На следващата сутрин с големи усилия станахме преди 08.00 часа и се отправихме към най-близката агенция, казаха ни да изчакаме, което ни даде надежди, че все пак може и да се получат нещата. За съжаление, отново нямаше да има обиколки из островите, предложиха ни да направим, ако искаме такава из вътрешността на Палаван. Отказахме, решихме, че се нуждаем от почивка и ще отидем самостоятелно до близкият Las Cabanas beach. Взехме от центъра един трисайкъл, който да ни откара до плажа (100 PHP - около 4 лева) , където доволно се излежавахме до края на деня. 













Вечерта отново се разходихме из селцето и приключихме с подобаваща морска вечеря. 




Обаче тези филипинци много хитри, сервираха ни рачето без счупени щипки и никаква възможност да се докопаме до месото вътре, та се наложи да си искаме помощни средства, на всичкото отгоре целия персонал се нареди да ни наблюдава какво ще правим и дали ще се справим със задачата 😃. 



Следващия ден беше последната ни възможност да направим някой от туровете из островите. Честно казано, въпреки яркото слънце още от сутринта, аз бях загубила надежда, че ще станат нещата. На мен и предишния ден си ми изглеждаше перфектен, но явно не е било така. Така или иначе, почти се бях примирила и бяхме решили, че ако няма от тези прословути турове, ще направим някой из вътрешността на острова. Имахме цял ден за уплътняване. За наше щастие, още по време на закуска, ни уведомиха, че лодките вече може да излизат в морето и турове ще има. Бързо се насочихме към познатата ни близка агенция да видим така ли наистина стоят нещата. Те потвърдиха, че ще има тур и заедно с една двойка - испанец и филипинка зачакахме.  Тук е мястото да спомена, че до този момент си мислех, че няма абсолютно никакво значение коя точно агенция ще избереш да те развежда из островите, на пръв поглед всички предлагаха абсолютно еднакви неща. Е, оказа се, че не е точно така! Първо, ние тръгнахме последни, след всички останали лодки. Отначало това ми се понрави, помислих си "Супер! Тъкмо няма да сме заедно с цялата навалица и ще си разглеждаме на спокойствие!" Да, ама не! Не стига, че пристигахме винаги последни на островите, които трябваше да разглеждаме и естествено спирахме на най-неудобните места (при едно от спиранията ни забиха в някакви корали, където аз си разраних крака, което ми създаваше притеснения и дискомфорт през цялото пътуване), ами и си тръгвахме заедно с другите. Изобщо, впечатленията ми от този ден са за едно непрестанно препускане и гонитба с останалите лодки, което меко казано доста ме изнерви. През цялото време не можех да си обясня, защо всички лодки обикалят островите заедно, в един и същи ред и нужно ли е да става това струпване? А пък за обяда, който ни сервираха, изобщо не ми се коментира! От една риба ръфахме всичките  15 човека от лодката, а, май имаше и ориз и зелева салата, ако не се лъжа. Спирам с мрънкането дотук! Сега ще ви покажа малко красоти, от които дори изнервените хора като мен останаха доволни 😉! Забравих да спомена, че ние всъщност направихме тур А.   
























Първа спирка - Seven Commandos Beach. Дадоха ни около половин час за шнорхелинг и плаж.  


















 Small Lagoon - намира се на Miniloc Island, има възможност за шнорхелинг, както и да се наемат каяци. 




 Следваше спирка за обяд, естествено полага ни се да спрем на островче, където вече има спрели няколко други лодки 😉. 




























Secret Lagoon - тук има невероятно красиво плажче, заобиколено от високи карстови скали,  на което според мен отделихме прекалено малко време. Лично аз можех да си изкарам тук цял ден! 
От това, което видяхме от подводния свят, останах с впечатление, че рифовете около Ел Нидо за съжаление са мъртви.  

  И последна спирка  - Big Lagoon.



Бяха ни казали, че турът ще приключи в 16,00 часа, предишната вечер се бяхме подсигурили с билети за едно от бусчетата до Пуерто Принцеса в 18,00 часа. Естествено късното тръгване си каза думата и се прибрахме в Ел Нидо след 17.00, а трябваше да стигнем до хотела, да си ударим по един душ и тогава към автогарата. Момчето от хотела, което трябваше да ни превози, твърдеше уверено, че няма начин да не ни чакат от буса, щом сме си купили билети. Приехме думите му на юнашко доверие и бързо си взехме по един душ. Малко след 18.00 часа бяхме вече на автогарата, бусчето не само, че не беше тръгнало, ами повисяхме още половин час докато се съберат пътници. Явно разписанията в тази страна са предимно пожелателни. На всичкото отгоре, един час след тръгването спряхме в някакво село да чакаме някого. Слезнахме да пушим по една цигара на пейката, а до нас едни мъже блажено си пийваха филипински ром, а за мезе си вадеха миди от някакъв буркан. Гледаха ни с неприкрит интерес, ние им се усмихнахме, а те ни поканиха да се присъединим към тяхната трапеза. Ние естествено срамежливо отказахме 😏. След близо час висене, най-сетне дългоочакваният пътник се появи и продължихме по пътя си. При закупуването на билетите предишната вечер, ни казаха, че бусът ще ни закара до хотела, в който сме отседнали. Като навлязохме в столицата Пуерто Принцеса, включихме GPS-а на телефона да имаме някаква представа къде се намираме, защото се започна едно въртене по някакви тесни, забутани улички. Почти всички от буса слязоха и останахме само ние, по едно време спряхме, според мен в нищото, шофьорът слиза да ни сваля багажа и каза, че сме пристигнали. Поглеждам си аз телефона, а според него сме доста далеч от Deep Forest Garden Hotel. Питаме шофьора, къде всъщност се намираме и той ни казва името на друг хотел, възразих , че има някаква грешка, показах какво е написано на билета ни, той изпуфтя, натовари ни отново багажа и подкара вече към нашия хотел. Добре, че не слязохме така на доверие, че какво щяхме да правим в тъмницата, където искаше да слезем - не знам. Хотела, на който се бяхме спряли, за цената си беше повече от чудесен - 35 лева за нощувка в двойна стая, взет на промоция от hotels.com. Беше в близост до летището и дори предлагаха безплатен трансфер до там.
На следващата сутрин имахме възможност да поспим малко повече, да закусим обилно и да се отправим към летището за полет до следващана ни дестинация - остров Себу, от където щяхме да хванем ферибот за остров Бохол.
Летището на Пуерто Принцеса е много малко, прилича на автогара. Има една особеност на филипинските летища, на някои от тях се заплаща терминална такса, която не е включена в билета. Сумата варира в зависимост от летището, като не навсякъде са ни карали да я плащаме. Едно е сигурно - ако дължите тази такса - няма как да я пропуснете, гишетата са ясно обозначени, плащаш си, издават ти документ за това и  с него те допускат да продължиш по-нататък. На летището на Пуерто Принцеса, въпросната такса беше 200 PHP, което е приблизително 8 лева, така че не е болка за умиране, още повече като се има предвид каква беше цената на самолетния ни билет Пуерто Принцеса - Себу - цели 250 PHP на човек или около 10 лева (напомням само, че почти всички самолетни билети са купени на промоция и това не е обичайната цена по тази отсечка). Просто малко дразни факта, че не е включено в цената на билета и трябва да се редиш на опашки и да се занимаваш с глупости. 


Като заключение искам да кажа, че остров Палаван определено си струва - не само Ел Нидо, има още много какво да се види. Два-три дни са крайно недостатъчни, но никой не ми е виновен, че направих такава динамична програма. Може да се комбинира и с остров Корон - другата перла в района, но при условие, че имате поне 2 седмици, за да не е едно голямо препускане и да можете да се насладите спокойно на всички красоти без притеснения, дали днес ще пътуват лодките или не. Ние се отказахме от този вариант, защото транспорта между двата острова може да се осъществи единствено с 8-часово пътуване по море. А в този край на света и по време на този сезон, който бяхме избрали за пътуване, както в последствие сами се убедихме, това дали ще се осъществи едно  пътуването с лодка зависи страшно много от времето. 

Следва продължение:
Югоизточна Азия VII част - Куала Лумпур, Малайзия
Югоизточна Азия VIII част - Сандакан - остров Борнео, Малайзия
Югоизточна Азия IX част - Кота Кинабалу и Сапи - остров Борнео, Малайзия
Югоизточна Азия X част - Бруней - остров Борнео 
Югоизточна Азия XI част - остров Боракай, Филипини
Югоизточна Азия XII част - Манила, Филипини

Свързани публикации:



Блог класация

1 коментар:

  1. Прекрасен разказ и снимки! Очаквам с нетърпение продължението!

    ОтговорИзтриване