За 2015
година твърдо бяхме решили, че най-сетне ще отидем до две мечтани отдавна
дестинации - Куба и Мексико. Вече правех планове какво точно да посетим, само
чаках да изпадне някоя добра цена на самолетни билети. В един прекрасен
януарски ден обаче, се появи неустоима оферта на нискотарифната филипинска
авиокомпания Cebu Pacific - полети от Дубай до Манила за 1 дирхам, като включим
и разни допълнителни такси, цената на двупосочен билет ставаше 107 дирхама или
около 50 лева. В интерес на истината, първоначално игнорирах офертата, все пак
се бях настроила за пътуване до Карибите 😃. Но след няколко часа, реших все
пак да се консултирам с половинката, дали пък да не сменим дестинацията и
единодушно се съгласихме, че Куба няма да избяга, каквито и промени да я
очакват, а и все пак Филипините също стояха в списъка ни с желани места за
посещение.
Решихме пътуването да е с продължителност около три седмици и
първоначално се насочихме за дати около края на ноември - началото на декември.
Но при такива оферти е нормално местата да са ограничени и когато стигнах до
плащането ми изписа, че наличните места на тази цена вече са свършили. Явно
някой ме беше изпреварил... Започна се едно търсене в календара на
авиокомпанията за кои дати има останали такива цени и в крайна сметка
изместихме пътуването с един месец напред и се сдобихме с билети за периода
17.10. - 08.11. При една промоция на Wizz air закупихме и билети за
полетите до Дубай, като си осигурихме престой по 1 ден преди и 2 дни след голямото пътуване, така тоталът София - Манила - София беше към 250 лева на човек.
След купуването на основните билети, следваше най-приятната част -
съставяне на плана за пътуването. Октомври-ноември е края на сезона на
тайфуните в тази част на света, т.е. не най-благоприятния период за посещение и
трябваше малко или много да съобразим програмата с това, но разчитахме най-вече
на късмета си с времето. Набързо прегледах какво би ни било интересно в региона
и установих, че всъщност искам да видя ВСИЧКО! Изкушението да посетим
колкото се може повече места беше огромно, а това, че не сме били в този район,
както и относително ниските цени на самолетните билети, не помагаше много на
здравия разум (мъжът ми) да ме озапти да не прекалявам :-)! Решихме да отделим
около две седмици на Филипините и за остатъка от времето да отскочим и до поне
още една страна от региона. И се започна едно чудене къде точно! Чудехме се за
Бали, Ява, Ланкгави и други. Най-много ни допаднаха островите Перхентиан в Малайзия, но се
оказа, че пък там, точно тогава започва дъждовния сезон, не работят доста
хотели и има вероятност при лошо време да не пътуват лодки до островите. Също
така ни се искаше да има и удобни, по възможност директни полети до мястото,
което ще изберем. В крайна сметка се спряхме на остров Борнео, по това време
имаше директен полет на Air Asia от Себу до Кота Кинабалу (в малайзийската част на
острова) и решихме, че се връзва с програмата ни. За съжаление по-късно отмениха полетите по
тази линия, а ние вече бяхме направили програмата и накупили почти всички останали полети, та се
наложи да летим дотам с прекачване. Окончателния план включваше общо 10 полета (без София-Дубай-Манила-Дубай-София),
8 острова и максимум 3 нощувки на място.
В един момент, докато мъжът ми преглеждаше програмата се изказа: " Ох, изморявам се само докато я чета!" 😃 Ами какво да направя? За всичко са виновни безумните промоции, които пускат азиатските нискотарифни компании - като гледаш, че един самолетен билет излиза 10 лева, си казваш: "Ама защо да не отскоча и до там 😊!?!" Шегата настрана, но билетите за вътрешните ни полети са в диапазона 11 - 31 лева, всичките купени на промоция. Като този за 31 лева (Манила - Пуерто Принцеса, Палаван) го бях купила малко прибързано и после малко съжалявах, защото едва ли не по него си редих цялата програма. Така се бях разглезила от тези цени, че последния билет, който трябваше да купувам от Бруней до Манила ми се видя безбожно скъп - цели 80 лева...
В един момент, докато мъжът ми преглеждаше програмата се изказа: " Ох, изморявам се само докато я чета!" 😃 Ами какво да направя? За всичко са виновни безумните промоции, които пускат азиатските нискотарифни компании - като гледаш, че един самолетен билет излиза 10 лева, си казваш: "Ама защо да не отскоча и до там 😊!?!" Шегата настрана, но билетите за вътрешните ни полети са в диапазона 11 - 31 лева, всичките купени на промоция. Като този за 31 лева (Манила - Пуерто Принцеса, Палаван) го бях купила малко прибързано и после малко съжалявах, защото едва ли не по него си редих цялата програма. Така се бях разглезила от тези цени, че последния билет, който трябваше да купувам от Бруней до Манила ми се видя безбожно скъп - цели 80 лева...
Хотелите във Филипините и Малайзия също бяха сравнително евтини -
средната цена на нощувка беше около 56 лева на стая. Не бяха луксозни, но доста
прилични, е, имаше и едно-две разочарования, но като цяло съм доволна.
Решихме първите 10
дни да прекараме във Филипините, след това около седмица на остров Борнео и
последните 5, обратно във Филипините, за да елиминираме всякакви засечки,
свързани с отложени полети заради лошо време и т.н. Не е най-перфектната програма на света, имаше неща за които съжалявах, че съм подредила по този начин, някои се промениха в движение, даже се случи така, че прежалих вече закупени билети и се отказах от една дестинация за сметка на друга...
В крайна сметка, окончателната програма се оформи така:
Истината е, че в един момент наистина ни дойде
малко изморително и леееко ни досади висенето по летищата. Обаче като се
замисля и сега, не бих се лишила от нищо, което посетих по време на това
пътуване. Само да имахме повече време! Ами така е - 23 дни не стигат да
разгледаш тази част на света 😉! Хем ти се иска да видиш по-диви места, хем да
не изпуснеш по-известните такива, защото нямаш представа дали някога ще се
озовеш отново тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар