Последните три, даже четири години не ни се случва да пътуваме често, не и така, както бих желала, изключвам годишните "почивки" с децата, ако изобщо могат да се нарекат така. Дори нямам време да опиша вече осъществените пътувания. Тази година за първи път от много време, имах доста планове за различни дестинации - къде с деца, къде без тях, които явно заради COVID-19 няма да се осъществят. Всъщност, едва ли скоро ще може да се пътува нормално и спокойно, дори след като отмине истерията около вируса. И какво друго ни остава, освен да си спомняме за предишни пътувания? Затова реших да разкажа за едно пътуване от 2019 година до остров Кефалония.
Отвори ни се възможност в средата на юли да пътуваме без децата за седмица. Имахме нужда от почивка - на море, но хем да не е далече, да не е скъпо, да се стига лесно, по възможност да е остров, да е красиво, ама в същото време да няма много хора, да има множество самотни заливи, ако може без чадъри и шезлонги, водата да е с красив цвят - ей такива простички неща. Звучеше малко като мисия невъзможна, особено за края на юли. Бях хвърлила око на Менорка, но самолетните билети бяха безбожно скъпи, пък да не говорим, че почти липсваше нормално настаняване на сносни цени за след месец. Реших, че ще е за друга година. И така един ден, както си проверявах в azair.com до къде са най-евтини самолетните билети за периода, който ме интересува, ми излезе, че има билети по 1 евро до Каламата (Пелопонес). Сетих се, че преди си бях набелязала едно малко островче Елафонисос до Пелопонес и купих билетите. Да, но като започнах да чета, нещо започнах да се разколебавам. Елафонисос е едва 20 кв.км, има три плажа на кръст, силно туристически, на всичкото отгоре нито един от тези плажове не отговоря на критерия "самотен залив" 😀! Да не говорим, че Елафонисос е на 200 километра от Каламата, а ние сме без кола. Започнах да изучавам крайбрежието около Каламата - нищо привлекателно за моя вкус. Не ме разбирайте погрешно, полуостров Пелопонес вероятно е много красиво място с много исторически забележителности, но ние не търсехме това. Разширих периметъра до околните йонийски острови. Най-близо е остров Закинтос - никога не ми се е ходило там. Следващият - Кефалония - на пръв поглед имаше какво да предложи, обаче установих, че май с градски транспорт няма да стане работата, поне не и за местата, които ми харесват. Решихме, че ще се настаним в района на Порос и от пристанището ще наемем кола. Да, но стигането от Каламата до Кефалония с обществен транспорт се оказа доста трудно. Не е невъзможно, но отнема цял ден - сутрин в 08:30 часа има автобус до Пиргос, там трябва да се прекачите на друг за пристанището Килини. Да, но разписанието (за 2019г.) така е направено, че за 15 минути се изпуска връзката с автобуса в 10:30 часа, трябва да се чака до 14:25. И пак не може да се хване ферибота в 15:00 часа, а чак този в 19:00. Има и вариант да се вземе билет до Лехена, от където има 10 километра до Килини, ако няма автобус може да се вземе такси, но по-рано от 15:00 часа не може да се хване ферибот. И цялата тази гимнастика трябваше да се направи и на отиване и на връщане, съответно губехме цели два дни от едноседмичната ни почивка. Гледах и още един вариант - да се пътува директно с автобус до Патра и от там с ферибот до друг пристанищен град в Кефалония - Сами, но така пътуването не беше нито по-кратко, нито по-евтино. Изобщо, направено така, че да бъде "удобно" на драгия турист! Та, в крайна сметка, нашето семейство единодушно се съгласи, че този път няма как да минем без наемане на кола, ако искаме да се насладим на почивката си. Тук беше следващата трудна част - да намерим фирма, която да ни позволи да отидем до Кефалония. След като осигурихме колата (200 евро за 7 дни), резервирахме онлайн билети за ферибота по линията Килини - Порос за 10:15 часа (9.80 евро на човек и 38.70 евро за колата) от сайта на Levante Ferries.
Полета до Каламата беше късно вечерта, имахме една резервирана нощувка в студио в центъра на Каламата и по план на следващия ден рано сутринта трябваше да пътуваме за Кефалония. Разстоянието Каламата-Килини е около 170 километра, отне ни около 2 часа и половина, пристигнахме тъкмо навреме за качването на ферибота. Фериботите по тази линия са много приятни.
Времето на пътуването мина съвсем неусетно - докато закусим, пием кафе и вече беше време да слизаме. Към 12:00 часа вече бяхме на остров Кефалония.
Бяхме резервирали страхотно студио в малко селце в планината в близост до Порос. Супер спокойно място, с голяма тераса и прекрасна гледка към планината, собственичката беше много любезна и мила дама. За посрещане имахме кекс, голяма купа с плодове, отделно хладилника ни беше пълен със сокове, минерална вода и още плодове. Всичко беше ново и много чисто.
След кратка почивка, решихме да се отправим към един от набелязаните плажове в околността, на който мъжът ми веднага стана фен.
Kato Lagadi Beach е прекрасен закътан плаж в близост до Порос. Поради липса на място за паркиране, туристите спират колите си директно на пътя в едно леко уширение. Има една уловка - понеже ние ходихме на този плаж три пъти, ми направи впечатление, че всички тръгват първоначално точно по първата пътечка, която видят. Всъщност, тя води само до място с гледка към плажа, няма шанс да се слезе от там, защото е прекалено стръмно. Пътеката за плажа започва след няколко метра в посока Scala, там където има нарисувана стрелка на мантинелата. До плажа има не повече от 10 минути, като има известна трудност единствено в края, понеже трябва да се слезе по една стръмна пътека, съответно джапанки не са подходящи. Честно казано, ако не знаех, че това е пътя до плажа не бих си и помислила, че може да се слезе от тук, но не се оказа толкова трудно.
Плажът е със ситни камъчета, тюркоазена вода и заобиколен от отвесни скали. Не се нуждаете от чадър, защото скалите правят естествена сянка. Всъщност освен основния плаж, където обикновено се установяват всички, след като се премине през едни дупки в скалите има още две малки плажчета, на които няма никой, но след обяд са в сянка. Този плаж, с тези скални образования и пещери много ми напомни на плажовете в Алгарве. Мъжът ми обяви още първия ден, че това ще се окаже най-живописния плаж на Кефалония и ако зависи от него, може изобщо да не ходим по други 😀!
Резервацията на студиото я бях направила преди да разгледам подробно къде има подходящи за нас плажове на острова. В последствие се оказа, че повечето, които ми харесват се намират в противоположния край. На пръв поглед разстоянията не са много големи, но пътуването си отнема време. Мъжът ми само ме помоли, ако има 15 хубави плажа да не посещаваме всички, а да си избера 5 от тях 😃! Първоначално се чудех дали изобщо да ходим до известните Antisamos, Petani и Myrtos, при положение, че не са точно по нашия вкус, но решихме все пак да посетим някои от тях и за сетен път се убедих, че не харесвам такива плажове.
Antisamos - намира се на 5 километра от Sami. По моите критерии спокойно можеше да го пропуснем. Иначе гледката, която се разкрива като се спускаш към плажа е страхотна. Моята снимка не е много хубава, защото снимах на връщане, когато слънцето беше срещу нас.
Е, намери се встрани и по-тихо местенце и за нас.
След около 2 часа решихме, че е време да се махаме от тук и се отправихме за обяд към Agia Efimia - малко рибарско селце на около 10 километра от Sami.
Около Agia Efimia в посока Fiskardo има няколко привлекателни плажа, които не са достъпни с кола, но бяхме много напреднали с времето и се отказахме от тях, затова лежерно посетихме Paradise beach.
На другия ден се отправихме към западната част на острова. Pesada beach май е единствения пясъчен плаж, който посетихме на острова. Сам по себе си плажа е красив, но имаше брутално много хора за моя вкус. Ние си бяхме намерили място на сянка до скалата и се бяхме настанили на около метър от нея, върха беше, когато единия път излязох от водата и някакви германци се бяха разположили буквално над главите ни.
След обяд в крайпътна таверна, решихме да се насочим към Agia Eleni - друг набелязан плаж в северозападната част на острова. Да, но в един момент maps.me реши да ни преведе уж през по-пряк път и се озовахме в нищото до един изоставен или може би недостроен хотел, без път нататък. Времето отново напредваше и решихме, че вместо да се лутаме да търсим пътя, ще посетим Petani beach, който беше съвсем наблизо.
Естествено, тук отново установихме, че централния плаж не е за нас и се насочихме надясно към скалите.
Livadi beach
В района на Argostoli - главния град на остров Кефалония.
Обратно по пътя към Егия Ерини.
Чудесен разказ!Очаквам с нетърпение продължението!
ОтговорИзтриване