неделя, 25 януари 2015 г.

Остров Крит IV част - Клисурата Самария


Клисурата Самария се намира в югозападната част на остров Крит и е най-голямата атракция в областта Ханя. Отворена е за туристи от средата на април до края на октомври, а при лошо време, дори през този период не се допускат посетители, защото теренът става хлъзгав и опасен. Паркът е отворен в светлата част на деня и затваря вечер. Нощуването в клисурата е забранено и служители следят вътре да не остават хора.  Ако искате да извървите пътя на спокойствие, без да бързате и да избегнете тълпите, трябва да тръгнете рано сутрин. След 15,00 часа е възможно да се извърви само част от маршрута (около 2 километра) и трябва да се върнете на изходната точка. 



По какъв начин да се придвижим до Самария? От Ханя сутрин тръгват автобуси в 06,15; 07,45 и 08,45 с направление Омалос, където се намира входа на клисурата, цената на еднопосочен  билет е 6,90 евро и пътуването е около 45 минути. След като извървите 16-те километра по дефилето и стигнете до селцето Агия Румели, се хваща ферибот до Sfakia или Sougia, от там вече може да се вземе автобус обратно до Ханя (пътуването е около 1,30 - 2  часа). Можете да си купите направо двупосочен билет Ханя - Омалос - Хора Сфакион/Сфакия/ - Ханя, който струва 14,30 евро. Билета за ферибота се плаща отделно (10 евро / пътуване около 1 час)  и пътува само един път на ден - в 17,30 часа. Възможно е лодката, която пътува да Сфакия да закъснее, но няма проблем, защото последният автобус до Ханя (в 18,30 часа) винаги изчаква ферибота да пристигне. Не бих казала, че е препоръчително да посещавате Самария с кола, защото ще се наложи да извървите целия път обратно :-)! Ако сте в по-отдалечен край на острова, има организирани екскурзии.

Дефилето започва от 1227 м надморска височина от Xyloskalo и завършва почти до селцето Agia Roumeli на Либийско море. Дължината на самата клисура е 13 километра, но реално, за да стигнете до морето трябва да извървите още около 3,7 километра. По пътя из клисурата има няколко обособени места за почивка с тоалетни и чешми с питейна вода. На входа на Самария се плаща билетче от 5 евро, където получавате брошура с кратка информация за местността през която минавате и карта подобна на долната с описаните места за почивка. На изхода трябва да върнете билета, защото по този начин се проследява дали всички туристи влезли в клисурата са излезли.

Походът из клисурата започва със спускане около 3 километра, пътеката е стръмна, но си личи, че клисурата е добре поддържана. Изобщо никъде няма и минимална опасност да се изгубите - пътят е ясно оформен или може да се ориентирате по тълпите :-)!






























Agios Nikolaos

























Река Tarraios минава по цялата дължина на дефилето. Въпреки че през лятото в по-голямата си част е пресъхнала, благодарение на нея клисурата е рай за различни растения и редки видове птици като лешояди и орли, както и критската порода коза известна като "кри-кри". По време на прехода из клисурата прекосявате реката над 40 пъти!

























След първоначалното екстремно спускане, следват  около 4 километра доста по-равен и лек терен.



















































В средата на дефилето, на приблизително 7-мия километър, се намира изоставеното село Самария.  В продължение на стотици години селото било обитавано от дървосекачи, както и от партизани, криещи се от турските нашественици.  През 1962 година, клисурата Самария е обявена за национален парк и малкото жители на селото били принудени да го напуснат.































Тук можете да срещнете и дивите кози "кри-кри", които май не бяха толкова диви, защото доста смело се приближаваха до туристите и доволно си хапваха от сандвичите им :-)!




Постепенно обстановката наоколо тотално се променя, вече се върви само по коритото на реката, почти няма дървета наоколо, а само отвесни скали.




И така, докато стигнете до най-тясното място в клисурата, известно сред местните като "Portes", което значи "врати". Тук, ширината между скалите е едва 3 метра, а в същото време са с височина около 300 метра - наистина доста внушителна гледка. 

За по-мързеливите има и превоз :-)!


След края на клисурата най-изненадващо пред нас изникнаха не едно, а цели две заведения. И въпреки че бяхме почивали 10 минути преди това, така апетитно ни замириса на прясно изцедени портокали, че единодушно решихме да пийнем по един фреш. Повярвайте ми - по-вкусен фреш не съм пила никога през живота ми :-)! Малко след това преминахме и през изоставеното село Агия Румели, което било разрушено от наводнения през 1950 година, а в момента бавно се възстановява.

























А, ако пък чак толкова сте се изморили и не можете да изминете последните два километра до морето, може да изчакате на импровизираната спирка малкото бусче, което ще ви превози срещу 1,50 евро. Честно казано, на мен не ми се видя изобщо добра идея в жегата да се качвам на подобно превозно средство без климатик, но имаше ентусиасти...



И най-после, след около 5 часа ходене по чукарите стигнахме до заветния бряг. Пясъкът на плажа е черен, а морето кристално чисто с интересен син цвят. Нямахме търпение да се изкъпем във водите на Либийско море и честно казано, мисля, че такова удоволствие от влизане в морето май не съм изпитвала  до сега:-)! Тази реакция се наблюдаваше в поведението на всички пристигащи от клисурата. 


























Билетите за ферибота се купуват от будка, която се намира зад ресторанта от снимката. В новото село Агия Румели има няколко хотела, така че, ако имате желание, може да останете с преспиване. Предполагам, че настава уникално спокойствие, след като си тръгнат тълпите туристи прекосили Самария.

В 17,30 часа по разписание от тук трябва да тръгнат два ферибота - един за Сфакия и един за Сугия. Така се случи, че нашият (за Сфакия), който трябваше да дойде от остров Гавдос закъсня с повече от час, но доколкото разбрах, това било доста често срещано явление. Малко се притеснихме дали автобуса в Сфакия наистина ще чака ферибота както е обявено в разписанието, но нямаше никакъв проблем. 


Преди да стигне до Сфакия, фериботът спира и в живописното селце Лоутро, отново достъпно само по вода или пеша.


Glyka Nera beach до който мислехме да ходим в началото на пътуването, но не остана време. 

Сфакия от към морето

























По принцип, много харесвам такива маршрути из разни живописни клисури, но честно казано Самария не ми достави очакваното удовлетворение. Някак си прекалено туристическо ми се видя, чак неестествено, особено накрая, като видях как два големи ферибота се напълниха с хора...Може би вариант да се избегнат многото хора е да се започне прехода в 07,00 часа сутринта или пък около обяд с преспиване в Агия Румели. Не, че съм очаквала да си бъдем само ние, но за мен да си някъде из планините, сред природата означава малко или много усамотение, а не да се чувствам като на... Витошка :-). Ако правите прехода, не забравяйте да си вземете удобни обувки, храна, шише за вода и слънцезащитен крем!

Полезна информация:
- Самария
- KTEL - сайт на транспорта в Крит 
- разписания и цени на фериботите в Южен Крит


Следва продължение....."Остров Крит V част - Плажовете Балос, Фаласарна и Елафониси"


Блог класация

Няма коментари:

Публикуване на коментар