неделя, 2 декември 2012 г.

Средиземноморски круиз ІІ част - Вилфранш сюр мер



24.09.2012
Ако някой ви каже, че като си на голям круизен кораб клатенето не се усеща - просто не му вярвайте! Вярно, че нашият кораб не беше от най-големите, но дори и да беше с няколко метра по-дълъг и няколко тона по-тежък, много ме съмнява, че няма да усещам клатушкането насам-натам. А и като се замисли човек - просто няма как да не е така - все пак бяхме заобиколени от хиляди тонове морска вода, пред която корабът беше като мидена черупка :). Сега да не вземете да се уплашите и да се откажете от ходенето на круиз! Това че казвам, че клати - съвсем не значи, че е толкова неприятно! Свиква се сравнително бързо и даже по време насън е много приятно - действа положително на хората страдащи от безсъние :-)! Шегата настрана, но ако не сте сигурни как ще ви подейства едно такова преживяване, най-добре си подсигурете някакви лекарства против морска болест. Ние си бяхме взели хомеопатични - Кокулин (пият се профилактично), но не мисля, че ако положението беше станало сериозно щяха да ме спасят!

След вълнуващия първи ден и нощ, през която лично аз не спах много, корабът трябваше да акостира в пристанището на Вилфранш сюр мер по график в 07.00 часа сутринта.
Вилфранш е малко градче, намиращо се на Френската ривиера само на около 6 километра от Ница. Пристанището на  града е едно от най-дълбоките естествени пристанища в Европа, поради което всички круизи минаващи през Ривиерата акостират там. Може да се посетят Ница, Монако или едно малко старинно селеце намиращо се високо в планината - Ез, от което се разкрива прекрасна гледка към цялата Ривиера. Противно на всички очаквания аз исках да посетим именно Ез! И въпреки, че се намираше само на 10 километра от Вилфранш, стигането до там се оказа малко сложно, а ние не разполагахме с толкова много време! И затова решихме, че трябва да станем в 06.30 часа, да закусим и да хванем първата възможна лодка за брега. Забравих да спомена, че тук кораба не акостира точно на брега, а малко навътре в морето, което налага придвижването до брега да става с лодки.
 Станахме  навреме, корабът вече беше спрял (в последствие ми направи впечатление, че винаги пристигахме по-рано от уречения час, но слизането от кораба става малко по-късно, явно има някакви процедури). 
Пред нас вече имаше един кораб на Роял Карибиен.

Закусихме набързо и се запътихме към изходите. И тук вече ни очакваше изненада - някаква огромна опашка и един младеж ни пита -"Вие на къде?" и аз "Към Вилфранш сюр мер!" и хората започнаха да се смеят. Както вече споменах, всяка вечер в стаята се поставят брошури с програмата за следващия ден, които трябва да се прочетат. А ние естествено най-безотговорно не ги бяхме прочели поради вълнения и липса на време :-)! И така, младежът ни обясни, че тук са хората, които са записани за екскурзия, а индивидуалните гости трябва да изчакат в Amber bar на дек 6, да си вземат номерче за лодка, с която да напуснат кораба. След това трябваше да изчакаме по уредбата да съобщят нашия номер и да се запътим към съответния дек и изход и т.н. Първата лодка се оказа, че отплава в 08.00 часа, което проваляше амбициозните ми планове да хванем автобус за Ез в 08.15 ч. На всичкото отгоре трябваше да бъдем на кораба най-късно в 12.30 часа, а не както знаех предварително в 14.00. Цялата работа е там, че няма директен автобус от пристанището до Ез. Единият вариант беше да пътуваме до Ница и от там да хванем автобус до  селото, другият - да хванем влак за Монако, да слезнем на Ез сюр мер и от там - автобус до селото Ез. Вторият вариант автоматично отпадаше, понеже първият автобус от Ез сюр мер към селото тръгваше към 10 часа, а първият ми се струваше прекалено сложен. Поразгледах картата на околността и видях, че автобусът, който тръгва от Ница към Ез, спира в Кол де Вилфранш (нещо като квартал на Вилфранш сюр мер). Теглих една черта на Гугъл мапс и ми показа, че разстоянието от пристанището до там е около 800 метра, трябваше само да намерим Escalier de Campo Cuardo - нек'ви си стълби и те ни водеха направо до спирката. На мен този вариант ми се струваше най-прост и ми беше много чудно, че никой не го препоръчва. Искам да вметна още, че по форумите в Tripadvisor многократно предупреждаваха, че именно във Вилфранш сюр мер най-много хора си изпускали кораба. Защото след като е обявено, че в 13.00 часа тръгва кораба, той наистина тръгва тогава, няма значение, че Гошо и Пешо са решили да ходят до Ез или Монако например и са попаднали в трафик и не могат да пристигнат навреме! Затова трябваше много добре да си преценим нещата, дали ще успеем да отидем до където сме решили и да се върнем! Щеше да е много тъпо, ако изпуснехме кораба още първият ден!!! След като разбрах, че няма да успеем за първият автобус, погледнах разписанието, което си бях разпечатала предварително от тук  и видях, че има още един автобус  към 09.00 часа, който ни устройва. Реших, че няма начин да не успеем за него и мобилизирах цялото ми семейство да се стегне, че "трябва да търсим едни стълби и да ги изкачваме" :-)! Тук е мястото да спомена, че освен аз и съпругът ми, на круиза бяха и моите родители.
Слезнахме от лодката, полутахме се насам-натам докато открием стълбите. 









Питахме една жена и тя ни упъти. 

Аз естествено припнах напред, но дружината назад изоставаше.


По едно време видяхме, че няма как да стане работата - в смисъл, че стълбите все някога щяхме да изкачим, но нямаше да успеем за автобуса, което обезсмисляше цялото упражнение. Аз въздъхнах на ум, че няма да можем да видим това което съм си наумила, решихме, че някой ден ще отделим две седмици за цялата Ривиера, тогава ще видим и Ез и Ница и Монако, и се запътихме полека надолу на разходка из самия Вилфранш сюр мер. 
Странно защо ли бяхме единствените ползващи тези чудни стълби?! :-) По данни на майка ми, която ги е броила на връщане, стълбите са 420 на брой! А не бяхме изминали и половината!

Поне видяхме красиви гледки :-).




































Към 11.30 часа решихме, че няма  да чакаме последната лодка за кораба и е по-добре да се връщаме.  Добре, че го направихме, защото едва качили се на кораба, така се смрачи, че не виждахме дори брега!  

След изключително проливен дъжд в продължение на 15-20 минути,  изведнъж просветна, точно навреме за отплаването!


И така, в спокойно и слънчево време отплавахме към Валенсия, където трябваше да пристигнем на другия ден по обяд!




По някое време, след обяд, усетихме, че клати повече от обикновено. Погледнах на телевизора на канала, който указваше какво е времето, скоростта на вятъра и кораба и там беше изписано, че вятърът навън е 100 км/ч. Излезнахме на балкона да погледаме какво става.

Вятърът направо щеше да ми отдуха главата :-)!

Това вълнение продължи няколко часа и в интерес на истината, точно тогава на никого от нас не му стана лошо. За сметка на това привечер, точно преди да тръгнем на театър, започна да ми става ужасно зле. Не можех да понасям возенето с асансьора, защото освен нагоре-надолу, се поклащаше и настрани. В театъра също се поклащах насам-натам и се чудех, как акробатите си изпълняват успешно номерата! 

Точно тогава беше капитанската вечер и в театъра ни представиха главните лица от екипажа на кораба! По-късно, капитанът беше в един от баровете и се снимаше с тези, които желаеха. На нас не ни се редеше на огромната опашка, а и не ми беше до никакви капитани, та пропуснахме тази чест :-)!

Забравих да спомена, че в брошурите с програмата винаги е написано с какво облекло трябва да е облечен човек на вечеря. Тази вечер се водеше Гала вечеря или "вечер на капитана", съответно облеклото трябваше да бъде официално. В интерес на истината, не всички хора го спазват, но повечето се съобразяват и са облечени както трябва! Може да видите от много официално облечени хора до такива с дънки и тениски.
  
На вечерята все още ми беше лошо и тук се усмихвам само за снимките!


 Или както казва мъжът ми "Щом не можа да си изядеш сьомгата, значи наистина ти е лошо!":-)
Каквото и да хапнех, моментално ми се свиваше стомаха и казах на сервитьорката на мен да донесат направо десерта!
  Не можах да се насладя и на вкусните сиренца!

 За това пък за десерта "Панакота", който е един от любимите ми - успях да се прежаля :)!
Добре, че това беше единственото ми подобно преживяване на кораба, защото в никакъв случай нямаше да стана фен на круизите. Не знам на какво се дължи, но след вечеря се почуствах по-добре и спах съвсем спокойно.







15 коментара:

  1. Благодаря !
    Снимките Ви показват духа на мястото.
    Бъдете здрави и пътувайте заедно още дълги години !

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесни сте! Продължавайте в същия дух!
    Мария Пенкова

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасен круиз, снимки и описания! Потопих се в това прекрасно изживяване!
    Мечтая за подобен момент.
    Желая Ви от сърце още много такива пътешествия, с които да ни зарадвате и обогатите! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Ви, Таня! Както съм написала в първата част на пътеписа, вече не е толкова невъзможно за обикновения човек да си позволи едно такова прекрасно изживяване! Пожелавам Ви да осъществите едно такова пътуване!
      Благодаря Ви за пожеланията!

      Изтриване
  4. Зани, чета блога Ви отдавна и безкрайно много харесвам и разказите и снимките Ви и с нетърпение очаквам следващото Ви пътуване. Искренно Ви се радвам и малко Ви завиждам. Между 20-30г. и аз много пътувах и съм пристрастена към пътешествията, но вече от 5 години не съм пътувала никъде по света и много страдам. Сега пътувам с вашите пътеписи. И аз Ви желая от сърце още много пътешествия и разкази за чудни места.
    Камелия

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много благодаря за хубавите думи и пожелания. Радвам се, че Ви харесват разказите и снимките! Разбирам Ви отлично, че страдате когато не пътувате - аз едва завърнала се от някъде, планирам къде да е следващото пътешествие и ако нямам нищо предвидено направо изпадам в депресия.За съжаление не мога да пътувам по-често от 2-3 пъти в годината и все имам чувството, че не съм ходила достатъчно,въпреки това ясно осъзнавам, че много хора не са видели и половината от това, което ние сме видели.

      Изтриване
  5. Здравейте, понеже края на месец май планувам круиз и едно от местата е това искам да ви попитам, Монако на колко километра се намира от това място и с какво е най бързо и удобно да се стигне дотам.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте! Монако се намира на около 15 километра от Вилфранш. Може да стигнете до там с автобус или влак. Казват, че на влаковете не може да се разчита много, за това пък автобусите били много редовни. Това което ви казвам съм го чела и не е проверено лично от мен :-)! За разписание на автобусите може да проверите на http://www.lignesdazur.com/horaires_ligne/?rub_code=6&laction=all . Автобус №100 ходи от Вилфранш до Монако, доколкото знам билетите са на много разумни цени. За разписанието на влаковете може да видите на http://horaires1.agence.voyages-sncf.com/ . Пътуването с влак трае около 11-15 минути. Лично за мен по-сигурен транспорт от влак от към точност няма, но на Ривиерата може нещата наистина да не стоят по този начин :-)!

      Изтриване
    2. Ние заложихме на варианта с влак и се оказа доста удобно. Гарата е на 5 минути от мястото където спират лодките.
      На прибиране имаше малко забавяне на влаковете заради авария, но не беше сериозно.

      Изтриване
    3. Радвам се, че всичко е минало благополучно! Надявам се, че сте имали незабравими мигове :-)!

      Изтриване
  6. Благодаря за инфото!!!Имам въпрос и относно Тунис.Освен екскурзиите организирани от кораба другия начин за предвижване със такси.Цената доколкота разбирам е от порядъка на 50 евро за обиколка.Мисълта ми е за около 5 часа какво може да се разгледа.Бих искал да разгледам Картаген , Медина и градчето със синьо- белите къщи , ще има ли време за всичко това или трябва да орежа програмата:).И друго дали е по добре да намеря за там местна валута или със евро, защото преди като бяхме ходили до Мароко четох , че вървят долари но не беще тъка.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За пълната обиколка, ако не се лъжа цената беше 80 евро (включва Медината, Картаген и Сиди Бу Саид). Ако сте само двама, може да се комбинирате с някого. Не е невъзможно за 5 часа, но не трябва много да се мотаете. Ние също разполагахме с толкова време и аз предпочетох да се откажем от Медината. От друга страна пък на Картаген на мен най-интересно ми беше да разгледам Баните на Антонин и Римската вила. Може да поискате да ви закарат направо там, а не както правят обикновено - при музея (там без екскурзовод няма да ви е интересно). Също така и Амфитеатъра не си заслужава, ние дори не го снимахме! Не знам дали си чел(а) последната част за Тунис, но там съм написала, че е добре да имаш някой и друг долар, защото като обявяват цените - те са едни и същи независимо в каква валута плащаш! Естествено, че е най-изгодно в тунизийски динари, но ако не може да си обмените, не е лошо да имате петдесетина долара, защото каквото и да си купувате ще ви е по-изгодно от колкото в евро! Друго, което е добре да знаеш е, че ако по програма пише, че корабът тръгва в даден час, вие трябва да сте се прибрали най-малко 40 минути по-рано! Часовете са обявени и в брошурите на кораба и на излизане също може да ги видите! Имай го предвид като си правиш програмата!

      Изтриване
  7. Еха......колко красиви снимки, много обичам подобни тесни улички между самите сгради и то да няма много хора, рано сутрин или късно вечерта да се разхождам по тях, приятно е. Добре е да се пътува и сега ми дадохте доста добри варианти благодаря за което.Това, че...." Теглих една черта на Гугъл мапс и ми показа, че разстоянието от пристанището до там е около 800 метра, трябваше само да намерим Escalier de Campo Cuardo - нек'ви си стълби и те ни водеха направо до спирката. На мен този вариант ми се струваше най-прост и ми беше много чудно, че никой не го препоръчва. ....' е вариант, който и аз бих го направила, но да си изпуснеш кораба вече е леко притеснително.

    ОтговорИзтриване