Осемчасовото
пътуване от Дубай до Манила мина сравнително спокойно. Самолета беше
полупразен и малко след тръгването си намерихме редички от празни седалки, на
които се разположихме удобно до края на пътуването. Хубаво беше, че полета е
нощен и през по-голямата част от времето спахме. То и да не беше нощен, аз пак
щях да го проспя, но както и да е 😉. Единственото неудобство, което
отчетохме, беше, че температурата в салона едва ли надвишаваше 18 градуса, а естествено ние не бяхме облечени подходящо. Cebu Pacific,
разбира се, предвидливо продаваха одеяла, ние не си взехме, защото и без това
пътуваме само с ръчен багаж и мястото ни е ограничено, затова си извадихме от
багажа плажните кърпи и се завихме с тях. Не знам, каква е тази мания, но във
всички азиатски полети настройват климатиците на почти арктически температури,
буквално виждаш как студеният въздух нахлува през отворите. Но явно хората са
свикнали, защото никой не роптае. На по-кратките полети се изтрайва, но на
по-дългите, ако не си подготвен си е направо мъчение. Единствено на полета на
връщане (Манила - Дубай), като влязохме в самолета ни направи впечатление, че
температурата е горе-долу нормална. Обаче, капитанът побърза да ни уведоми, че
климатичната система не работи много добре и правят всичко възможно за
отстраняването на проблема 😊!
